Връщам се да уча

Септември месец ме връща обратно на учебната скамейка

На вас случвало ли ви се е да ви направят засечка с въпрос от рода на: „Защо си губиш времето с това? Намери си по-смислено занимание, което наистина ще ти е от полза за работата/живота/здравето“?

Визирам контекст, в който този въпрос е насочен срещу ваше хоби:

• Обичате да четете, а ви упрекват, че всъщност бягате от реалността; 

• Обичате да готвите, а ви обвиняват в разхищение на продукти; 

• Обичате да градинарствате или да гледате животни, а ви питат кога ще се погрижите за нещо по-смислено (разбирайте дете);

• Обичате да редите пъзели, а ви бъзикат, че е време да подредите своя си живот;

• Обичате да учите нови и разнообразни неща, но ви напомнят, че сте прекалено хаотични и непостоянни в интересите си;

• и пр.

Ей това последното ми е любимо - а си отвориш устата, че искаш да запишеш още три висши, а те заковат с укорителен поглед, в който се чете едновременно снизхождение и раздразнение. 

Разбира се, хората са прави донякъде. Във всеки упрек се крие зрънце истина. Ако попитаме психоаналитик относно хобитата ни, той ще ни изкара полу невменяеми и търсещи път към тъжното и търсещо разбиране дете вътре в нас. И сигурно няма да бъде далеч от истината. 

---

Всъщност, ето за какво исках да ви разкажа. Установих, че моето хоби е ученето.

И реших, че ще отпразнувам настъпването на новата учебна година далеч от образователните институции, но близо до личната свобода да усвоявам в дълбочина онова, което смятам за интересно и нужно.

И друг път в текстове съм споменавала приятелката ми Марти (някой ден ще взема да ви запозная с нея). Според нея следването в университет е за младежи, които тепърва се учат да мислят и учат самостоятелно, при това в малко по-големи мащаби от училищните. Именно с тези думи тя неведнъж ме е заземявала, когато съм се впускала да се записвам в нови и нови бакалавърски и магистърски специалности. То не беше Изкуствознание, то не беше Културология, то не беше Английска филология… Че веднъж тайно се размечтах за Нутриционистика и Астробиология. 

Споменах ли, че Марти говори изумително английски, френски и японски, защитава дисертация на тема феминизъм в Източна Азия, асистент е в БАН, скоро ще изнася лекции в Япония и въобще е човек, който има взимане даване с „учене“ ежедневно.

След толкова години реших да последвам съвета ѝ - „Намери начин да се развиваш сама и да разгръщаш познанието във всички страни, които те интересуват и които носят смисъл за теб и начина, по който разбираш света“. И така, още преди да съм се запознала с термина Self-education, на мен вече ми бе дадена правилната насока.

За какво говорим, когато говорим за Self-education

Терминът побира в себе си цял спектър от интереси, образователни пътечки, организационни умения и воля. Някои го определят като autodidacticism (автодидактизъм или самообразование), а други като informal study, което си е направо обидно. Щом има study, значи се учи, а стигне ли се до studying, значи положението е много сериозно (някога правило ли ви е впечатление, че в думата studying има -dying… Просто отбелязвам)!

Самообразовли се хора в историята с лопата да ги риеш - Чарлз Дикенс, Джек Лондон, Шарлът Пъркинс Гилман, Борхес, Машаду ди Асис, Херман Хесе, Кнут Хамсон, Жозе Сарамаго, Уилям Блейк, Хенри Милър, Труман Капоти, Джоузеф Конрад, Максим Горки, Уилям Фокнър, Тери Пратчет, Хулио Кортасар, Марк Твен, Ърнест Хемингуей, Рей Бредбъри, Фрида Кало, Вирджиния Улф, Джордж Оруел, Афра Бен, Мелани Клайн… 

Извинете, ще спра до тук, защото мога да продължа да изброявам още дълго, а не за това съм се хванала да пиша.

Идеята за самообразоване, отвъд първите и най-важни стъпки в училище, е стара колкото света. Щом нобелисти, класици и революционни умове са посягали сами към знанието и са го усвоявали с кръв и пот на челото, то кои сме ние, че да оспорваме състоятелността на делото им.

Много вдъхновяващо ми се струва да знаеш, че само да поискаш да предизвикаш интелекта си, можеш да го направиш без да плащаш една торба с пари за курсове, без да полагаш изпити, без да теглиш заеми, без да си задължен към никого - било то авторитет или институция. Да, диплома или сертификат може и да не вземеш, но както няколко поколения вишисти вече се убедиха, тапията не е най-обещаващият начин за постигане на професионален и личен успех.

Имайте предвид, че не съм си изгубила ума напълно и подкрепям образованието що се касае до развитието на младите хора! Думата ми за само-ученето касае единствено зрели хора, които търсят нови хоризони пред мисълта си.

И Августина реши да учи

Седнах и помислих. Какво ми се учи? Тук мозъкът ми глична - „Ами за всичко ми се учи“. Добре, това не беше подходящият въпрос.

Колко време можеш да отделиш, за да учиш? - „Не повече от 30-60 минути на ден, като това ще ме лиши от възможност да чета, да играя с детето, да сготвя, да се видя с приятели, да медитирам, да спортувам, да ходя на психоаналитик, да садя кокичета, да правя сок от бъз…“ Отново грешен въпрос.

За какво ще ми помогне ученето? - „Най-вероятно ще разширя общата си култура, ще си намеря по-добра работа, ще изглеждам по-умна в очите на другите, няма да скучая, ще се предпазя от Алцхаймер, ще похарча пари за книги и учебници, ще си изгубя времето…“ Отново засечка с въпроса.

И един ден провидението дойде. От Япония. Или по-скоро от една приятелка (този път не Марти), която ме смайва с последователността, с която върши основните си задължения в живота. Стела е шматка и половина, изглежда като най-разсеяния човек на света и понякога буквално хардискът в мозъкът ѝ се ъпдейтва по средата на разговор. Това не ѝ пречи обаче да изпълнява до съвършенство нещата, които смята за важни. 

„Ави, в работата си следвам японския принцип да върша всичко прецизно и да се стремя към майсторство. Да, звучи амбициозно и непосилно, но е цел, която може да те води до края на живота ти.“

И изведнъж ме осени - искам да уча, за да стана наистина добра в нещо. Може да е едно, но да му се посветя и да го издигна до висотата, до която ми е писано. 

Разбира се, имам интерес да развивам в себе си повече от едно умение. Идеята обаче е да хвана за рогата две-три неща и да им се посветя.

И целта на това усъвършенстване не е непременно да ми осигури по-добър стандарт на живот или друг тип облаги. Ако помогне, добре, ако ли не, пак добре. Не всичко трябва задължително да има изгода за теб, за да инвестираш време и пари в него. Достатъчно е да ти даде смисъл, храна за ума и душата; да те направи по-добър човек; да те направи по-различен.

Откъде ще започна

Идеята на самообучението е да се довериш на собствените си умения да търсиш надеждни източници на информация, да ги отсяваш, категоризираш и разучаваш. Това може да стане с помощта на курсове или на съвсем самостоятелен принцип.

По едно време изнамерих великолепни курсове към литературните департаменти на Кембридж и Оксфорд. Но ми стана смешно… Разбира се, че снобът в мен ще се обади и ще иска ама точно с тези университети да се обвърже. Зарязах идеята за някой друг път. 

Замислих се къде наистина имам нужда да положа усилия в този момент и дали тези усилия няма евентуално да се окажат печеливши за мен. И ми светна: английски! Уж си го знам, обаче от години не се решавам да работя с англоговорящи работодатели, защото нямам увереност да пиша свободно на английски. А съм получавала добри предложения, но на чиито стандарти не мисля, че отговарям.

Направих пространно тест-интервю с British Council, за да определят нивото ми на владеене на езика. Отсъдиха C1 Advanced и ме поканиха да се запиша в курсовете им. Ах, как се зарадвах. Щях да мина едно-две нива и уменията ми да се доближат да Proficient. Нали това е целта - да усъвршенствам английския си до степен такава, че да се гордея с него. Разбира се, по-добре платена работа също да намеря.

Е, всичко много хубаво, обаче часовете на занятията им въобще не ме устройват. Детето си има нужда да го водя на уроци, да вечеря, пък и мъж си имам… Няма как да се запиша…

И тогава реших - ще уча сама! Щом съм ниво Advanced, значи все нещо поназнайвам от този английски. Освен това съм бивш учител и знам как се учи качествено. Пък и съм прекарала доста години в университета, за да съм наясно колко дълбочина и последователност трябва за навлизане в сложна материя. 

Най-важното нещо, което ще направя, е да си купя 1. една граматика за напреднали и 2. книги на английски. Ще огранича малко българските книги и ще дам преднина на чуждоезичните. Няма експерт, който да не твърди, че четенето е най-добрият начин да усетиш структурата и ритъма на езика. Освен това се учиш на лексика и стил. 

Веднъж седмично ще си поставям задачка да пиша текст на английски. Ще започна с описателни (виждам нещо пред мен и го описвам подробно). После ще усложнявам като разказвам случка от деня, която ми е направила силно впечатление и от която съм си взела поука. И така ще вдигам залога и трудността на текстовете си.

Вече съм си избрала и канцеларските пособия, с чиято помощ ще уча. Не ми трябва много - тефтер за речник, тефтер за писане, надеждни химикал и молив, маркери за подчертаване, карта за читалните на Народната библиотека. Back to School 🙂

И понеже този текст стана безобразно дълъг - спирам тук. Просто ми се искаше да ви разкажа и евентуално вдъхновя да започнете и вие свое учебно начинание. 

Ще се присъединете ли към моето, като четем заедно на английски интересни книги и после си ги обсъждаме? Насреща съм!